Жителите на доспатските села нямат основания да протестират, според директора на Южно централното държавно предприятие
Жителите на доспатските села имат притеснения, но нямат основания да протестират. Процесът на отдаване на горски площи протича от шест-седем години, това са ловни райони, които се отдават за стопанисване и ползване на хора, които имат желание да се занимават с тази дейност. Това каза пред Радио „Фокус”-Смолян директорът на Южно централното държавно предприятие инж. Ботьо Арабаджиев по повод протестите на жителите на доспатските села във връзка с отдаването на концесия на земи в региона за направата на ловни стопанства. „Това е предвидено и в предишния, и в по-предишния закон – това са държавни ловни райони, които се отдават не на концесия, а се дават под наем за определен период от време до 15 години и се отдава само ловната дейност, нищо друго – нито гората, нито земята, е предмет на този договор и на това отдаване”, обясни инж. Арабаджиев. Подобни райони има отдадени в Борино, в Михалково, има два района за отдаване в Девин, а на територията на цялото предприятие има около 10 отдадени района, които се стопанисват по този начин. „Това е допустимо по закон, процедурата си е спазена и няма нещо, което да нарушава и накърнява интересите на местното население и на тези, които си ползват земите и достъпът до тях е свободен”, каза инж. Арабаждиев.
Във връзка с твърденията на протестиращите, че са отдадени и частни имоти, инж. Арабаджиев заяви, че само горска територия са отдава и то за стопанисване и ползване на дивеча и не е по отношение на площта и горите. „Отдават се само държавните площи и това е нормално по закон, като и в цялата страна има такива отдадени райони”, каза той. По думите му, ловно-рибарският съюз също стопанисва районите си по същия начин, а по същата логика ловците не трябва да имат право да ловуват на територията на страната ни. „Само, че тези райони са с по-особен статут, защото наемателите трябва да инвестират в тях. Трябва да създават биосъоръжения, трябва да правят хранилки за дивеча. Организирането на ловния туризъм в тези територии е под наш контрол, тъй като не може дивечът да се ползва прекомерно, а спрямо запасите на дивеча и ние им утвърждаваме планове за ползването му. Всичко си е регламентирано”, категоричен е инж. Арабаджиев. Той обясни, че в случая този район край Касъка до този момент се е стопанисвал от горското стопанство, като принципа на стопанисване е същия, но в случая горското предприятие не влага средства. Средствата се влагат от външен инвеститор и в рамките на това се задоволяват техни хобита, потребности, интереси, които не противоречат и не трябва да противоречат на местното население, подчерта инж. Арабаджиев. „В момента там има ограда, която съществува повече от 20 години, за да се ремонтира тази ограда може би трябва да се инвестират около 70 000 - 80 000 лв. Горското може да ги задели тези средства, но вместо да ги ползваме в гората, е по-добре да се дадат от външен инвеститор и това целта там – да се поправи оградата, но тя е съществуваща и е съгласувана и с екологията”, каза директорът на Южно централното държавно предприятие. Той поясни, че това са съществуващи съоръжения, които трябва да се стопанисват и да се поддържат по най-надлежния ред. Той подчерта, че досега са нямали конфликтни ситуации с местно население, в районите, в които има отдадени такива територии и посочи, че в Средна гора има доста отдадени такива райони, в района на Пловдив край хижа „Здравец” също имат, като той се стопанисва най-добре засега и се ползва от четири-пет години. Нели ГЕРГЬОВСКА |
Правила за ловуване
|