Ловът като доказване на социален статут в елита
Ловът е социално събитие, каращо човек да се чувства част от елита, който от своя страна го използва като извинение за кратко бягство от сивото ежедневие.
Неотдавнашната световна финансова криза разкри огромното влияние на финансистите. Тези топ банкери, мениджъри на хедж-фондове и хора с други подобни постове определят много аспекти на живота, като оформят и регулират процеса на геополитизма. Ще ги наричаме “елит”, тъй като заемат висши позиции и упражняват контрол чрез знания, умения, талант и богатство. Въпреки, че този елит притежава голяма власт над нас, ние не успяваме да ги разберем съвсем. Тази статия има за цел да ни помогне да разберем тяхното въздействие върху живота ни и да хвърли светлина върху това, което ги прави елитни. Ще разберем как едно толкова просто занимание, може да се превърне в един от най-големите световни символи на статус. Преди да мигрират към бетонните “джунгли”, хората са обитавали гори и равнини в търсене на дивеч и плодове. В днешно време много от нас свързват понятието “лов” с изостаналост, представяйки си ловуващи племена, непроменени с нищо от векове насам. Ловът – развлечението на елита Преследването на дивеч в западното общество е възприето не като средство за оцеляване, а като елитно занимание през свободното време. Обстрелването на редки екземпляри може да бъде етикет за статут,предимно заради разходите, които има за свободното убийство на слон, лъв, носорог или мечка. А също така и заради скъпите вечери и партита, които неизменно съпътстват един лов. Традиционно елитът се интересува от ловуване в далечни дестинации. Ловът на британска лисица например е един чудесен пример за това, въпреки, че не е от най-елитните занимания. Холандските кралски особи все още имат собствени ловни полета, използвани предимно за лов на глигани (все пак не можем да бъдем твърде придирчиви, когато става въпрос за диви животни в Холандия). Френският елит също не е изгубил своето очарование към изкуството на лова, което описват Мишел Пинкон и Моник Пинкон-Шарлот в своята проникновена книга “Големите съдби: богати семейни династии във Франция”. “На тропическият остров Мавриций преживях истински лов на елен -любимото занимание на местния бял елит. Еленът се отглежда специално за лов в ограден резерват. Единственото условие е ловците да обстрелват елените единствено от техните кули. По пладне, първото уиски се сервира на скалите, след като всеки се прибира от голф-клуба, където пиенето, забавленията и общуването на високо ниво започват. Ловът е социално събитие, засилващо чувството на изключителност сред елитното общество.” Статут и социални връзки Мъже като богатия инвеститор Пол Тюдор Джоунс илюстрират как ловът се превръща в символ на статус в социален аспект. Въпросът не е толкова в цената на пътуването до Африка например и броя на обстреляните животни, а по-скоро в скъпите елитни хижи и пищни партита, на които се ходи само със специална покана в деня на лова. Това е още един маркер за статут. Ловът също така служи и за неформален ритуал за връзка. Актът на лова сам по себе си е и символ на принадлежност в общество със сходни ценности и интереси. Той може да помогне за създаване на бизнес контакти, след като всички се върнат към градския начин на живот. Все пак е по-лесно да общуваш с колеги, с които сте били за известно време в непринудена обстановка. (Разбира се, не и ако сте се провалили тотално в лова, като не сте отстреляли дори и един заек). Това може да утвърди вашите позиции сред приятелите ви. Въпреки, че ловът е нещо от далечното минало, елитът все още отразява своята позиция чрез освобождаване на първичността в себе си. |
Правила за ловуване
|