Сърните – знаем ли всичко за тяхВ миналото сърните са били сред основните ловни обекти у нас. Запасите им обаче драстично намаляха и в днешни дни ловците по-скоро се радват от присъствието на сърни в ловните си райони и не вдигат пушка срещу тях.
За тях се знае много – чифтокопитен бозайник от семейство Еленови. Имат стройно тяло с дълги крака, на височина в холката достигат до 70-80 см, на дължина 120-130 см, а на тегло до 35 кг. Козината им е едноцветна, но се мени през сезоните от сивокафява до жълточервена. В днешно време, притиснати от човешката цивилизация, те се считат за изцяло горски животни, докато в миналото са обитавали и полски площи. Хранят се с разни треви, леторасли, млади пъпки, обичат жълъди и кестени. През зимата белят и кората на някои млади дръвчета. Какво обаче може би е убягнало от теоретичната подготовка на ловците, което би представлявало интерес? Ето някои любопитни факти. Сърните менят козината си два пъти годишно – напролет зимните одежди опадват и израства нова, а наесен също израства нова, но без старата да опада. През зимата цветът е сивокафяв, а през лятото се променя дори до ръждивочервен. Коремът винаги остава значително по-светъл. На малките сърнета козината е прошарена, с характерни бели петна, разположени в три странични реда. На седалището си имат светло петно – огледало, което през зимата е бяло, а през лятото — жълтеникаво. Космите на огледалото са извънредно подвижни и според поведението на сърната могат да настръхват или да се прибират. Така огледалото фактически се разширява или свива. Когато животното пасе, огледалото се намалява, но когато се ослушва или е в неспокойно състояние, то се разширява. Това е знак за внимание, с който водачът обикновено предупреждава стадото в случай на опасност. В природата се срещат и сърни с различни от традиционните цветове. Регистрирани са случаи на сърни албиноси – с бяла козина и червени очи, а също и тъмни до черни сърни. Рогата са достойнството на мъжките екземпляри – сръндаците, но в редки случаи зачатъци на рога може да се видят и на женски сърни. Инстинктът за самосъхранение е особено развит при сърните. Заобиколени са от врагове и това ги кара да бъдат нащрек по всяко време от денонощието. Обикновено пасат по няколко заедно, като една от тях се грижи да не се появи отнякъде опасност. Обикновено това върши водачът на стадото. Понеже сърните са много придирчиви към храната си, те не се задържат дълго на едно и също място, а обикалят района, търсейки добра паша. Сърната е особено грижовен родител. Майката бди неотлъчно до малкото или малките (най-често две), макар децата бързо да стъпват на крака и да са готови за преходи. При опасност възрастната сърна прави всичко възможно да отклони вниманието на нападателя, за да спаси рожбата си. Малкото от своя страна бърза да се отдалечи, а ако е още неукрепнало, притаява се сред растителност, разтичайки на „камуфлажната” си окраска. В такива случаи сърната показва необичайна агресивност и дори може да нападне по-дребни хищници, ритайки ги ожесточено с копита. Това е нещо като последен шанс да прогони натрапника. |
Правила за ловуване
|